„ЛЕГЕНДА О МАРКО”
Алексей Максимович Пешков/ Максим Горький (1868-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЕГЕНДА ЗА МАРКО
В гората живееше фея,
в реката се къпеше славно;
но ето, веднъж се разсея,
в рибарските мрежи попадна.
Добрите рибари изплаши...
Но с тях бе и младият Марко:
красивата фея той сграбчи,
с целувки обсипа я жарко.
А феята – клонче ефирно,
в ръцете рибарски се вее,
в очите на Марко се взира
и тихо над нещо се смее.
Цял ден Марко с ласки облива,
но нощ щом дойде край реката,
изчезна таз фея щастлива...
Помръкна на Марко душата...
И своята обична фея
в гората край Дунав безкраен
той търси и стене: „Къде е?”
Вълните се смеят: „Не знаем!”
А той им крещи: „Не лъжете!
Сами се целувате с нея!”
И после младежът се метна
сред Дунав, при своята фея...
Пак феята в Дунава вечен
се къпе, към Марко засмяна;
а Марко го няма... Но вече
от Марко таз песен остана.
А вие живейте безславно,
тъй червеи слепи живеят:
ни приказка ще ви обхване,
ни песни за вас ще изпеят!
Ударения
ЛЕГЕНДА ЗА МАРКО
В гора́та живе́еше фе́я,
в река́та се къ́пеше сла́вно;
но е́то, веднъ́ж се разсе́я,
в риба́рските мре́жи попа́дна.
Добри́те риба́ри изпла́ши...
Но с тя́х бе и мла́дият Ма́рко:
краси́вата фе́я той сгра́бчи,
с целу́вки обси́па я жа́рко.
А фе́ята – кло́нче ефи́рно,
в ръце́те риба́рски се ве́е,
в очи́те на Ма́рко се взи́ра
и ти́хо над не́што се сме́е.
Цял де́н Ма́рко с ла́ски обли́ва,
но но́шт штом дойде́ край река́та,
изче́зна таз фе́я штастли́ва...
Помръ́кна на Ма́рко душа́та...
И сво́ята о́бична фе́я
в гора́та край Ду́нав безкра́ен
той тъ́рси и сте́не: „Къде́ е?”
Вълни́те се сме́ят: „Не зна́ем!”
А то́й им крешти́: „Не лъже́те!
Сами́ се целу́вате с не́я!”
И по́сле младе́жът се ме́тна
сред Ду́нав, при сво́ята фе́я...
Пак фе́ята в Ду́нава ве́чен
се къ́пе, към Ма́рко засмя́на;
а Ма́рко го ня́ма... Но ве́че
от Ма́рко таз пе́сен оста́на.
А ви́е живе́йте безсла́вно,
тъй че́рвеи сле́пи живе́ят:
ни при́казка ште ви обхва́не,
ни пе́сни за ва́с ште изпе́ят!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максим Горький
ЛЕГЕНДА О МАРКО
В лесу над рекой жила фея,
В реке она часто купалась;
Но раз, позабыв осторожность,
В рыбацкие сети попалась.
Ее рыбаки испугались...
Но был с ними юноша Марко:
Схватил он красавицу-фею
И стал целовать ее жарко.
А фея, как гибкая ветка,
В могучих руках извивалась,
Да в Марковы очи глядела
И тихо чему-то смеялась.
Весь день она Марко ласкала,
А как только ночь наступила –
Пропала веселая фея...
У Марко душа загрустила...
И дни ходит Марко, и ночи
В лесу над рекою Дунаем,
Все ищет, все стонет: „Где фея?”
Но волны смеются: „Не знаем”.
Но он закричал им: „Вы лжете!
Вы сами играете с нею!”
И бросился юноша глупый
В Дунай, чтоб найти свою фею...
Купается фея в Дунае,
Как раньше до Марко купалась;
А Марко уж нету... Но, все же,
О Марко хоть песня осталась.
А вы на земле проживете,
Как черви слепые живут:
Ни сказок про вас не расскажут,
Ни песен про вас не споют!
1902 г.
---------------
Руският писател, драматург и публицист Максим Горки (Алексей Максимович Пешков – Максим Горький) е роден на 16/28 март 1868 г. в гр. Канавино, Нижниновгородска област. От 1902 до 1921 г. оглавява издателствата „Знание”, „Парус” и „Всемирная литература”. След 1922 г. живее в чужбина, през 1932 г. се връща в СССР. В цялото си творчество писателят ратува за свободата и свободния морал на обикновения човек и оказва голямо влияние за формирането на идейно-естетическите принципи на съветската литература и социалистическия реализъм. Автор е на романите „Фома Гордеев” (1899 г.), „Трое” (1901 г.), „Мать” (1906 г.), „Жизнь Матвея Кожемякина” (1911 г.), „Детство” (1913), „В людях” (1916 г.), „Мои университеты” (1922 г.), „Дело Артамоновых” (1925 г.), „Жизнь Клима Самгина” (1936 г.), на повестите „Горемыка Павел” (1894 г.), „Жизнь ненужного человека” (1908 г.), „Исповедь” (1908 г.), „Лето” (1909 г.), „Городок Окуров” (1909 г.), „На краю Земли” (1929 г.), на пиесите „Мещане” (1901 г.), „На дне” (1902 г.), „Дачники” (1904 г.), „Дети солнца” (1905 г.), „Варвары” (1905 г.), „Враги” (1906 г.), „Последние” (1908 г.), „Чудаки” (1910 г.), „Дети” (1910 г.), „Васса Железнова” (1910 г.), „Зыковы” (1913 г.), „Фальшивая монета” (1913 г.), „Старик” (1915 г.), „Сомов и другие” (1930 г.), „Егор Булычов и другие” (1931 г.), „Достигаев и другие” (1932 г.), на десетки книги с разкази и публицистика. От 1928 до 1930 г. излизат негови събрани съчинения в 24 тома. След 1918 г. пет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 18 юни 1936 г. в гр. Горки, Московска област.